T-28

(1933 - 1944)

Съветският Т-28 бил един от първите средни танкове в света. Прототипът бил завършен през 1931 и производството започнало в края на 1932. Бил пехотен танк, предназначен за проникване през укрепените вражески линии. Т-28 бил предназначен като завършек за тежкия танк Т-35, с който споделял много компоненти.

В много насоки Т-28 бил подобен на британксия Vickers A1E1 Independent. Този танк изключително много повлиял на танковите дизайни между войните, въпреки, че само един прототип бил произведен през 1926. Заводът "Киров" в Ленинград започнал производството на танк, който бил базиран на британският Independent през 1932. Танкът Т-28 бил официално одобрен през 11 август 1933. Т-28 имал един голям купол с 76,2 мм оръдие и два по-малки купола с 7,62 мм картечници. Общо 503 танкове тип Т-28 били произведени за 8 години от 1933 до 1941.

Танкът нямал голям успех в бойни условия, но играл важна роля в развитието на проектите на съветските конструктори. Серия нови идеи и решение били пробвани върху Т-28, и по-късно били взаимствани за бъдещите танкове.

Танковете Т-28 били разгърнати по времето на инвазията в Полша и Зимната война срещу Финландия. По времето на всички етапи на Зимната война танкът бил използван директно срещу финландските бункери. При тези действия се оказало, че бронята е много тънка и за това няколко програми за увеличаването и били започнати. Предната броня била подобрена от 50 мм на 80, страничната и задната броня на 40 мм дебелина. С тази тежко бронирана версия на танка Червената армия разбила главните финландски защитни фортификации на линията Манерхейм.

Според книгата на руския историк М. Коломйец "Т-28, триглавите сталинистки чудовища", над 200 Т-28 били извадени от строя по времето на Зимната война, но само 20 от тях били невъзвратно загубени (заедно с 2 танка, пленени от финландската армия). Поради близостта на завода "Киров", всички останали повредени танкове били поправени, някои от тях повече от 5 пъти.

Финландците наричали Т-28 "Postivaunu" (пощенски вагон), име, което сигурно възникнало възоснова на намерените от финландците чували с поща в първият унищожен Т-28. Друго обяснение на това наименование е високият профил на танка, който напомнял за пощенските вагони в САЩ. Финландците пленяват два Т-28 през Зимната война и 5 по времето на Карелската кампания (1941 - 1944), общо 7 машини.

СССР разполагал с 411 танкове Т-28, когато германците започнали инвазията през юни 1941. Повечето от тях били загубени през първите два месеца, много от машините били изоставени поради механически повреди. Няколко Т-28 участвали през 1941 в зимната защита на Ленинград и Москва, но след края на 1941 те се срещали много рядко в Червената армия, няколко били пленени от вражеските войски.

Въпреки, че Т-28 бил смятан за неефективен през 1941, струва си да се запомни, че когато Червената армия разполага първите Т-28 през 1933, френската армия била все още богато екипирана със старите танкове FT-17, а Райхсверът нямал все още никакви танкове. Никоя армия е нямала среден танк в масово производство, сравнителен със Т-28 за няколко години.

Т-28 имал много напреднали характеристика за времето си, включително радио (във всички танкове) и противовъздушни картечници. Малко преди Втората Световна война, много от машините получават подобрения за бронята си, което ги прави сравними с ранните версии на Panzer IV, въпреки, че окачването и оформлението на танка били стари.

Т-28 имал и сериозни проблеми. Окачването било слабо, но много от танковете, използващи по-добро окачване, все още не били произведени. Двигателят и скоростната кутия често се повреждали. Най-лошото от всичко било, че дизайнът не бил еластичен. Въпреки че Т-28 и ранният PzKpfw IV били равни по броня и огнева мощ, добрият дизайн на PzKpfw IV позволявал сериозни подобрения, докато Т-28 имал слаба база за подобрения.

За съжаление на Червената армия, докато Т-28 бил разгърнат в битка през 1939, времето вече било против него. През 30те години на 20ти век се развили много по-добри и бързи окачвания, първите противотанкови оръдия и била увеличена огневата мощ на танковете. Испанската гражданска война показала, че пехотата, заедно с малки, теглими противотанкови оръдия може да победи повечето танкове, което правело уязвими по-малко бронираните танкове от началото на 30-те години на 20 век.

Въпреки големите загуби, през Зимната война червеноармейската 20 танкова бригада, екипирана с Т-28 изпълнила мисията си да пробие защитата на линията Манерхейм. Като танк, подкрепящ пехотата при пробивни операции, Т-28 бил като цяло успешен за танк, чийто дизайн бил изработен в началото на 30-те години.

Технически данни:

Т - 28

Arxion © 2007 - 2011